Емилия Славова

Идеята на този проект е да даде възможност на всички, завърнали се от обучението си във Великобритания с множество безценни наблюдения и преживявания, да ги споделят с останалите и да преосмислят и претворят опита си в идеи за промяна на околния свят.

Проектът има реално и виртуално измерение: от една страна, предвиждат се серия от срещи-разговори със студенти, в които Чийвнинг стипендиантите споделят впечатленията си, а от друга, всеки от стипендиантите има възможност да сподели в текст и снимки впечатленията си, които след това да станат достъпни за най-широка аудитория чрез интернет сайта на ABCS.

Ето разказ за първата от серията срещи, осъществила се на 9. 03. 2006 г. със студенти от Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет.

Събитие: "Поглед навън"

Емилия Славова
Съвместен проект на Асоциацията на българските Чийвнинг стипендианти (АБЧС) и Факултета по класически и нови филологии (ФКНФ) на Софийския университет

Идеята на този проект беше да направим среща-разговор със студенти и преподаватели, в която да споделим наблюденията си от видяното навън, а след това да се обърнем към себе си и да генерираме идеи за проекти и начинания, които можем да осъществим сами, за да направим академичното преживяване по-интересно и пълноценно за всички нас.

Темите на срещата:
1. Студентската и преподавателска мобилност.
2. Развиване на връзки между образованието и бизнеса.
3. По-активното участие на студентите в академичния и извън-академичния живот.

Участниците в срещата:

* Доц. Петя Янева, декан на Факултета по класически и нови филологии

* Представители на Центъра за професионално ориентиране към СУ.

* Представители на Бизнес клуба към Стопанския факултет на СУ.

* Мартин Иванов, Чийвнинг стипендиант.

* Ива Бонева, Чийвнинг стипендиант.

* Светозара Петкова, Чийвнинг стипендиант.

* Емилия Славова, Чийвнинг стипендиант и преподавател във ФКНФ.

Срещата имаше реални резултати – през май се осъществи среща със завършващите бакалаври от Английска филология, в която те се запознаха с възможности за професионално реализиране или продължаване на академичната кариера в магистърските програми на катедрата. Постави се и началото на мрежа от контакти с бивши студенти на катедрата (alumni network). Тези инициатива на Катедрата по англицистика и американистика към СУ бяха вдъхновени именно от срещата, организирана по-рано по инициатива на ABCS.

Ето и първият от серията разкази за преживяванията ни във Великобритания.

Разказ: Оксфорд - "Живот в обществото"

Емилия Славова

Бих искала да споделя за впечатленията си от университета в Оксфорд, където имах възможност да специализирам 9 месеца за написване на докторантурата си по социолингвистика благодарение на стипендията Chevening на Британското външно министерство и на Институт Отворено общество. Бих могла да разказвам много за академичния живот, но предпочитам да фокусирам върху впечатленията си от студентския живот извън университета – защото при цялата академична слава на Оксфорд, за себе си мога да кажа, че най-ценното, което научих там, го научих извън учебните зали.

Трудно е да опиша всичко в няколко реда, но наистина, студентският живот в Оксфорд тече с пълна сила, той е една фиеста, в която се потапяш – и както се изрази една германска студентка, Оксфорд би бил перфектен, ако не трябваше да се учи.

Почти абсурдно е да се мисли и за работа по време на обучението, а и Университетът не гледа с добро око на работещите студенти. От тях се очаква да се отдадат на ученето – и на съпътстващия социален живот. Затова пък през лятото има стажове, през които се натрупва професионален опит. Студентският център за кариера активно помага на студентите в това отношение. Много студенти също така работят и пестят в продължение на няколко години, след което могат да си позволят да отделят една година за завършване на магистратура в Оксфорд.

Друг начин да се натрупа опит, който след това е полезен за попълване на CVто, са клубовете и обществата на Оксфордския университет. Те са десетки и дори стотици на брой и в тях всеки може да намери това, което го интересува, да изяви способностите си, да развие интерес или хоби, да отстоява дадена кауза, да направи нещо от полза за другите. Има доброволчески групи, общества, занимаващи се с политически каузи, религиозни групи, групи за спорт, изкуство, театър.

Някои общества се обединяват около академичните си интереси: като Обществото на лингвистите например. Други са елитни клубове като известния the Oxford Union, със солиден членски внос и солидна материална база; те организират интересни срещи с известни личности (Майкъл Джексън), дебати по значими теми (за смисъла от съществуването на Монархията), пищни балове и екскурзии до съседни държави. Има и общества, занимаващи се с проблеми на студентския живот, като The Oxford Student, които неотдавна публикуваха резултати от свое проучване, според което претоварването в университета кара студентите да посягат към наркотиците. Други студентски групи опитват да улеснят живота на колегите си чрез организиране на продажба по интернет на употребявани студентски стоки и учебници. Те развиват тази дейност напълно безплатно и доброволно.

Благодарение на големия брой студенти от Източна Европа, има също OU Central and East European Society; OU Balkan Society; OU Bulgarian Society. Да не забравяме също общества като това на любителите на плетивото и на почитателите на хубавата бирата. Можете да научите повече за оксфордските клубове и общества на адрес: http://users.ox.ac.uk/~scug/clubs/all.shtml и

www.ousu.org/main/clubsocs

Накрая, но не и поважност, искам да поговоря за начините, по които се стимулират неформалните контакти между студентите. От една страна, това са културните и социалните събития – коктейли, официални вечери, гостувания в съседни колежи, при които студентите се запознават с други студенти от други колежи и създават интересни контакти. Особено наситени са тези срещи в началото и в края на всеки триместър, докато в средата повечето инициативи затихват и отстъпват място на ученето.

Връзката между студентите се поддържа и от мейлинг листове, чрез които общуването става лесно и удобно. За традиционалистите телефонните връзки в рамките на целия университет и общежитията са безплатни; безплатна е и вътрешната поща, която пристига в рамките на часове. Контактът се поддържа активно и с бившите студенти чрез така наречените алумни асоциации. По този начин бившите студенти научават за текущи събития в своя колеж, канят ги на тържествени вечери, срещи на випуска (луксозни и скъпи преживявания), информират ги за новости в живота на техните състуденти – нови публикации, назначения, раждания, сватби, смърт. Трябва да се отбележи, че много от студентите също се отплащат на колежа си за вниманието: подпомагат дейността му морално, а често и финансово.

Така се създава и поддържа чувството за принадлежност, което според мен е едно от най-ценните неща, които един университет може да даде на своите студенти.